Из дневника: опити

Минавам през преходен етап, в който се опитвам да се пренастроя към живота. Опитвам се да приемам умората по различен начин. Опитвам се да съм една идея по-отворена към нови идеи и дейности (това е трудно за толкова интровертен човек като мен, който се изтощава от присъствието на хора). Не съм убедена, че мога да направя такъв транзишън, но ми се иска да вярвам, че мога да социализирам поне малко. Основната причина за застоя ми е нежеланието за социалният аспект от живота. Всяко обучение, което съм пропуснала, всеки лекарски преглед, всяка възможност за прекарване на време на вън - все е свързано с това, че не мога сама да мина през такива неща без сигурна компания. Такава, на която имам доверие. Тоест близки приятели. А пък те се броят на пръстите на едната ми ръка. 

Пречупването е трудно нещо. Това ще бъде труден път. Само времето ще покаже дали ще успея. Искам да живея по-различен живот от този на вечно изморената и сърдита леля. Но как да запазя позитивизъм, в света в който живеем?