Из дневника: Цените и живота

Вчера си изтрих сайта. Един тъп сайт, който градих 3 месеца, докато заприлича на това, което искам. Преди това една година го държах след и сталационно, без да го доизпипам като тестова среда. 

Това беше моето портфолио. Лицето, с което исках да ме виждат в нета, ако някой потърси името ми. Не, че някой някога ще потърси мен, но ми звучеше по-професионашно да си имам местенце. 

Малко ми е депресивно настроението, заради това, че не мога да си позволя 150 евро годишно за хостинг. Миналата година си играх да правя бекъп на тестовете ми, само да не ги изгубя, пренасях на различни хостинг платформи, прекарах много време, учейки се как стават нещата. И това нещо, само за да остана на същия провайдър, защото ми предложиха промо. И така все съм по промоциите та миналата година като 2ра година ползваща услугата минах с 35 евро. Да не говорим, че първата беше 12 евро зарибявка. Като тегля чертата едно е да платиш 12 евро за 2 странички в нета с инфо кой си и какво правиш, друго е да платиш 155 за същото. Щеше да има смисъл ако имах някакъв трафик и това не беше просто чешашто егото ми хоби. И така простих се със сайт, в който бях тръгнала да разработвам Vort'Naal - един свят пълен с чудовища, скрит зад една картинка на карта и разказан чрез личния дневник на очевидец. Ядосех се и изтрих целия материал от дневниците на разказвача. Имам черновите, но така и не запазих на отделен файл готовите разкази. Колко тъпо от моя страна. 

Все пак все още мога да си подновя домейна. След като дръпнах нелепи, макар и да ми беше забавно да работя по него, с липсата на време реших, че няма смисъл. Този обаче ще запазя susanst.art , значи много за мен. Универсално име за всичките ми истински страни, хобита и интереси непропити от ужасния човешки фалшив свят. 

Земята е интересн експеримент. Индивиди ядосващи се за собствените си избори, борещи се срещу разума и това което им се ще да притежават, защото така. Дали е възможно и аз да съм същия малоумен индивид? 

Изключително глупав пост, но трябваше някъде да си излея тъгата от това, че не мога да имам всичко, само защото ми се струва яко. Адултхууд съкс.