Дневник на един добре прикрит вътрешен хаос

Дишам на празни импулси Ненужно хабене на тишина Аз съм моя спътник Който ми казва че трябва умра Аз не съм готова за това не съм готова да умра Аз не съм готова за това опитах, не успях, и ето ме сега Има светлина ако дръпнеш завесата Лежи на пода без мотивация смята себе си за цар на деградация а само ако имаше някой там да му покаже че не е сам Не смятам че съм готова за това

 Ако някой отвори това - сори подмини го, за лична употреба е. :) Правя си кратак списък с дребни, незначителни неща, които наслагват раздразнение и негативизъм в мен ежедневно, но все не намирам време или начин да променя. 1. Вратата на банята / пералнята Вече 3 години не намирам сили и време да преместя пералнята в кухнята, където й е мястото. Ако нещо работи не го пипаш обикновено. Проблемът е че работи с клизма и ежедневно раздразнение. Вратата на банята се отваря на 1/3 от капацитета си, защото удря в пералнята. Влизането става с ритане на каса, врата или праг висок повече от стандартно стъпало. До толкова ме дразни, че понякога като излизам за работа и ми се пикае, си го нося на работа. Раздразнение от 1 до 10 - 9. Защо не го променям? Защото изисква помощ, а аз не искам да търся помощ. Трябва да се разкачи цялото ВиК на кухнята, за да преместим шкафовете напред и да успеем да пробием стената, от където да минават тръбите за пералнята. Оставени са заготовки, но има преградна ...

Попивам кръв със памуче Власинките се нижат по ръката ми По-бясна от уплашено куче А по лицето ми няма следи Изпускам нервни импулси И само който ме знае Вижда какво ми минава През болната малка глава Не питай Защото няма да харесаш отговора ми Всичко е наред Не гледай локвите кръв под краката ми Все още съм цяла Знам, че искаше да не е така Отвърнах за първи път И сега ще трябва да те лежа Години наред премълчавах Гняв се натрупваше в душата ми И ако мнения давах Изплащах с лихви мечти Изпускам нервни импулси И само който ме знае Вижда какво ми минава През болната малка глава Не питай Защото няма да харесаш отговора ми Всичко е наред Не гледай локвите кръв под краката ми Все още съм цяла Знам, че искаше да не е така Отвърнах за първи път И сега аз нося вина Не питай Защото няма да хареаш отговора ми Ще бъда наред Въпреки локвите кръв под краката ми Все още съм цяла Дори и аз не знам как Ако мога да избера Бих те убила пак

Припомни ми защо съм тук Не издавам вече звук Тишината обгръща душата ми  Докато са толкова близо телата ни Спирам да бягам от себе си от себе си Дай ми време да разбера Коя съм с тебе тук сега Не бягам вече от мисълта Че никога няма да бъда това (което очаквам) Търся своя източник на топлина Сгушена твърде плътно до таз земя Мокри са всичките ми дрехи Подгизнали от жалки неуспехи Но спирам да бягам от себе си аз Но спирам да бягам от себе си аз Дай ми време да разбера Коя съм с тебе тук сега Не бягам вече от мисълта Че никога няма да бъда това (което очаквам) Дай ми време да разбера Коя съм с тебе тук сега Не бягам вече от мисълта Че никога няма да бъда това (което очаквам)

Running like a river down the hill Better going down than standing still Better going down than standing still Every drop of water, makes me feel alive It gives me the power to survive Meant for my back I faced too many knives (в търсене на метафора за подводни камъни, размътена вода и т.н) Bled and shed my tears, but I will not die I'll keep running, running, running down the hill running, running, running down the hill safer than standing still I faced the fallen trees They made my current slow Waited many years For the rain to come Every drop of water, makes me feel alive It gives me the power to survive I'll keep running, running, running down the hill running, running, running down the hill safer than standing still Всяка капка вода е човек, причинил събитие накарало ме да се раздвижа и да изляза от депресията. Може да е хубава или лоша емоция, важното е да има емоция. Застоя не води до нищо друго освен самосъжаление и депресия!