Дневник на един добре прикрит вътрешен хаос

 You are living in a pale blue dot. Just a parasite leaving no trace. Why do you think you matter?

Уморих се.

Поля от слънчогледи Гледат към земята Нямали смисъл От топлина Разперени и ведри Умряла е душата Няма смисъл От това Остани И дори Като тях Да бъда аз Бъди до мен Когато ден Не виждам аз И светлина Бъди до мен Изморен Подай ръка Бъди компас Мрак непрогледен А слънце видях Не искам да бягам Да съм като тях Погледи свели Дишат в тишината Вятър без буря А те листопад  

Някъде през Април или дори пред късен Март, над спалнята ми, в тъмния ъгъл на прозореца ми се засели паяк. Не от обикновените домашни дългокраки, а едър фуниевиден паяк. Реших, че ще боря фобията си и ще го оставя да си живее, след проверка разбира се, че не е опасен.Научихме се да съжителстваме добре. Той си стоеше кротко във фунийката и ме спасяваше от мухи и комари, а аз внимателно дърпах завесите, за да не нарушавам плътната му паяжина. Около месец след появата му, една сутрин забелязах старата му кожа на средата на паяжината. Не изглеждаше толкова голяма колкото смятах, че е самия паяк. Беше порастнал. Даже направих снимка и я качих в една група за насекоми в социалните мрежи за да ми потвърдят вида, че ми ставаше все по-интересно.  В началото на миналия месец за втори пъти видях смяна на кожа. Този път наблюдавах процеса по-от рано. Около 3 дни гледах, че Педипалпи не излиза от фунията си. Бях се притеснила и го наблюдавах всеки ден. Един ден видях, че отново мърда и се успок...