Дневник на един добре прикрит вътрешен хаос

Поля от слънчогледи Гледат към земята Нямали смисъл От топлина Разперени и ведри Умряла е душата Няма смисъл От това Остани И дори Като тях Да бъда аз Бъди до мен Когато ден Не виждам аз И светлина Бъди до мен Изморен Подай ръка Бъди компас Мрак непрогледен А слънце видях Не искам да бягам Да съм като тях Погледи свели Дишат в тишината Вятър без буря А те листопад  

Те мислеха, че водят ме на юг Където в плен са техните душици клети Ръка подадох, сетне стиснах я в юмрук Душата ми не е за тези клетки...

Не се възползвам от това, че мога повече от теб Болен ум имаш, тъмен, не на човек Исакм да съм глупава, за да се смея като теб Но не успявам да изключа сензитивните си органи толкова добре Даже знам че не осъзнаваш, че си зъл Злобар, не знаеш какво ни причиняваш Ядосвам се на плиткия ти акъл Понякога ме подлудяваш Затова бягам от теб Токсичността ти ми идва в повече Исакм да съм глупава и да не знам Нищо повече от това как да дишам Даже знам че не осъзнаваш, че си зъл Злобар, не знаеш какво ни причиняваш Ядосвам се на плиткия ти акъл Понякога ме подлудяваш

 You taste the pain and call it art, But I can see the venom in your heart. Your empathy’s a shadow, thin and cold, It wraps around me, but never holds. Maybe I was just a mirror For the darkness in your chest You never wanted healing You just wanted to feel less You think you’re the storm I can’t survive, But I’ve been dancing in your lies. You read my heart like a diary Just another page of your dark empathy

Слънчев лъч пресича наполовина чашата с кафе Не съм умряла, дишам, чувствам се добре Светлината дава ми надежда  Спирам в ужаса да се оглеждам Денят приятен е и ще го приема Такъв какъвто е Без сълзи ще бъде тази поема Днес оставям да живее, моето вътрешно дете

Искам да изям сърцето си В навечерието на рожденият ми ден Не мога да позная лицето си А сигурна съм, че очите ми гледат мен Ранява ме и най-малката несигурност Бях се научила да ги затварям във шише Отварях го и пиех в малки глътки Лъжейки себе си, че понасям живота добре И ето пиша празни редове Защото крия мънички желания Поне веднъж преди душата да умре Да ме посрещаха със пожелания И всяка година е разочарование А вече станах на 36 Дори майка ми не ще да ми донесе това "подеяние" Да присъства в деня, в който трябва да духна свещ...

Понякога мечтала съм за вечен сън Звучи като спокойствие Но искам да открия своя мир Не пледирам за удоволствия Изморена съм и въздуха да дишам От очаквания и високи летви И изисквам както от мен изискват И съм тази, която тровят с клетви Неразбрана, мразена и глупава Понасям себе си едва във лоши дни Оставям на хората глупостта Да отеква в мен и да вреди...

Вървя по кал Която помни Шепот от ручей Шепот от ручей Камъни голи Зъби в тъмнината Бясно куче Бясно куче Слизам бавно Надолу, надолу Наклонът ме дърпа Надолу надолу Още колко Ще бягам от него Остана далеко Но гледам надолу Заровен в калта Той спря да диша Живее в ума А аз още тичам

 Има бавни дни, има и много бавни дни. Също така има и изключително бързи нощи. Мотивацията ми да остана будна повече от колкото ми се искаше е музиката. За пореден път.  Вглъбих се в идея, да направя нещо, което не зная как да направя. Слушайки си някакви песни в спотифай ме удари внезапна муза. Хрумна ми, че искам да направя нещо което да звучи енда идея по разчупено. Сетих се за Sea in the sky. От там на някъде ме отведе мисълта към Sleep Token. Прехвърлих се мислено на старите Mallory Knox. Една идея по-късно слушах Sobmr. Мислите ми бяха тотално разпиляни и реших, че ще мъча ai-а да генереира шантав инструментал. Измислих супер абсурден промпт, който молеше интелекта да генерира прогресив метъл със синаметични моменти, като исках да се сменя темпото из цялата песен. Няколко момента по-късно ми хрумна, че drum&bass прогресивно би се вписало като идея. Накрая промпта беше толкова абсурден, че исках шантав микс от стилове между Prodigy и Nightwish.  Отне ми час борб...

They painted gold on the ceiling Called it heaven, sold it well Taught me how to smile while kneeling Told me this is how you build yourself Every promise dressed in velvet Every warning dressed as care “If you give us all your daylight You’ll be breathing better air” But the air was getting thinner And the lights were burning cold I was trading pieces of me For a story I was told You said the monsters weren’t real Just shadows in my head So I learned to shake their hands And sleep beside my dread I don’t thrive — I endure I wear the crown of something pure But it’s made of borrowed light And sleepless nights I don’t shine — I survive Three long years just staying alive If this is heaven, let me burn I learned to live in hell They built a garden out of ashes Called it growth and called it grace Said the bruises on my spirit Were just passion on my face Every ladder made of silence Every step a quiet scream “Give a little more of yourself”  Till there’s n...

The pavement is waiting It has nothing better to do If you take the elevator To go up, you should know You'll see the grid like a map When you get to the top floor Don't look down if you can't land The wind here shouldn't be ignored It's easy to dream when you have the support But sooner or later, you will be alone If you try to fly too high The pavement is waiting Some day you'll get tired, and you will fall If you try to fly too high The pavement is waiting The gravity never takes a day off You feel like a feather Rest your body and let the wind Take you wherever you wish Where you have never been It's easy to dream when you have the support But sooner or later, you will be alone If you try to fly too high The pavement is waiting Some day you'll get tired, and you'll fall If you try to fly too high The pavement is waiting The gravity never takes a day off Don't try to fly too high  Don't end your life with lies  The gravity never takes a da...

There is a world waiting in the dark A ray of sunshine I cannot afford A part of the stone had broken apart Tell me when it stops Wave after wave after wave after wave I have the need to feel safe Wave after wave after wave after wave I am too tired of being brave Holding my breath in my lungs Wondering when they'll give up The wind had given me a hug I'm on the edge, when it stops Wave after wave after wave after wave I have the need to feel safe Wave after wave after wave after wave I am too tired of being brave Ah Ah Wave after wave after wave after wave I have the need to feel safe Wave after wave after wave after wave I am too tired of being brave

Keep the winter in Don't touch the surfes you'll get stuck The ice is warmer sometimes If you understand that you've got luck It's hard to move It's hard to let go How does one recover from this How do we ever move on   Your breath turns into white Hands stay locked You're slowly losing your mind Your path seemed blocked How does one recover from this It's hard to move It's hard to let go How does one recover from this How do we ever move on https://www.producer.ai/song/1ba0f1f4-86f1-44d5-bd35-f62a56759937

The sky is the color of a wet sidewalk Should I take the responsibility Probably that's why I hate to talk When I say it out loud, it turns out to be my fault Should I just stay hidden in my golden house Where the heavy weight of the blanket is easier to bear I made peace with myself, and I don't mind To be the one who says it, to be the one who cares I made a pact with my brain, and I am okay To let you all break me, I can do the repairs You fucked up again, you spilled the tea Where we never should've interfered I'll make it alright, I'll take the blame I'm used to playing the weird I lower my voice, I soften the edge I carry the weight so you don’t have to feel You can stay hidden in your golden house Where the heavy weight of your blanket is easier to bear I made peace with myself, and I don't mind To be the one who says it, to be the one who cares I made a pact with my brain, and I am okay To let you all break me, I can do the repairs Maybe...

I fade into the echoes of my fucked up mind I hide in the downgrade of my silly life I like the stillness of the air and time The air that's way too hard to breathe tonight I think way too much about the bright light I feel the pressure squeezing my bones, paradise I want to know how all this pain just came inside I choke on my own words. How am I still alive? Do you know how we're still alive After tonight,  I can swear I saw us flying Weren't we hit by a car? I know it felt like flying And now I'm lying Next to you on the ground I choke on my own blood, can't see any help in sight I hold your hand, trying to find a pulse, a life It's way too hard to move. Are we dying? I hear a voice screaming, maybe they're nearby I see your face is now turning blue, Oh my I don't want to lose you, not this way, not at this time Am I alone on this road in the cold tonight I swear I saw a light, bright light I can swear I saw us flying We got hit by a car I know it fel...

Когато въздухът изстине  И всяка крачка е последна Когато вятърът подмине Дума празна, и поредна Когато празно е отвътре  Когато пара от мечтите Издигне се из въздухът издишан Знаем ли кои сме ний самите 

  Вървя аз бавно през моята си буря, Момент преди да се удавя — шепа смях ме хваща за ръката. Една малка светулка в тъмното, която не спира бурята, но ми връща дъха.

Имам 3 етапа  Малки, средни и големи Всеки се опитва да ме прецака Събуждайки в ума ми несъществуващи проблеми Дано един ден да преобуча Счупената си система И да се науча Че няма реални проблеми

Шумът е тишина, а тишината шум Светът е поръсен със захар локум Потъваш в сън далеч от съня Носиш се празен в тъмна игра Ръченица играят на такта на валс Всеки успех е малък провал Изгубен в намирането на твоя дял Тази игра сякаш си я играл

По стъкълца невидими стъпвам боса Без усет как кръвта ми се разлива В танц невидим аз се нося Червеният цвят сякаш ми отива