Дневник на един добре прикрит вътрешен хаос

Дишам на празни импулси Ненужно хабене на тишина Аз съм моя спътник Който ми казва че трябва умра Аз не съм готова за това не съм готова да умра Аз не съм готова за това опитах, не успях, и ето ме сега Има светлина ако дръпнеш завесата Лежи на пода без мотивация смята себе си за цар на деградация а само ако имаше някой там да му покаже че не е сам Не смятам че съм готова за това

Попивам кръв със памуче Власинките се нижат по ръката ми По-бясна от уплашено куче А по лицето ми няма следи Изпускам нервни импулси И само който ме знае Вижда какво ми минава През болната малка глава Не питай Защото няма да харесаш отговора ми Всичко е наред Не гледай локвите кръв под краката ми Все още съм цяла Знам, че искаше да не е така Отвърнах за първи път И сега ще трябва да те лежа Години наред премълчавах Гняв се натрупваше в душата ми И ако мнения давах Изплащах с лихви мечти Изпускам нервни импулси И само който ме знае Вижда какво ми минава През болната малка глава Не питай Защото няма да харесаш отговора ми Всичко е наред Не гледай локвите кръв под краката ми Все още съм цяла Знам, че искаше да не е така Отвърнах за първи път И сега аз нося вина Не питай Защото няма да хареаш отговора ми Ще бъда наред Въпреки локвите кръв под краката ми Все още съм цяла Дори и аз не знам как Ако мога да избера Бих те убила пак

Припомни ми защо съм тук Не издавам вече звук Тишината обгръща душата ми  Докато са толкова близо телата ни Спирам да бягам от себе си от себе си Дай ми време да разбера Коя съм с тебе тук сега Не бягам вече от мисълта Че никога няма да бъда това (което очаквам) Търся своя източник на топлина Сгушена твърде плътно до таз земя Мокри са всичките ми дрехи Подгизнали от жалки неуспехи Но спирам да бягам от себе си аз Но спирам да бягам от себе си аз Дай ми време да разбера Коя съм с тебе тук сега Не бягам вече от мисълта Че никога няма да бъда това (което очаквам) Дай ми време да разбера Коя съм с тебе тук сега Не бягам вече от мисълта Че никога няма да бъда това (което очаквам)

I cut my edges, made them smooth Still no one wants to hold me I've spent most of my youth In a crowd, feeling lonely In your eyes I could die I wish you were somebody to me I wish I was somebody to you I want to tell you my truth But then you could easily control me In your eyes I could die I wish you were somebody to me I wish I was somebody to you I wish I was somebody to you

Не се възползвам от това, че мога повече от теб Болен ум имаш, тъмен, не на човек Исакм да съм глупава, за да се смея като теб Но не успявам да изключа сензитивните си органи толкова добре Даже знам че не осъзнаваш, че си зъл Злобар, не знаеш какво ни причиняваш Ядосвам се на плиткия ти акъл Понякога ме подлудяваш Затова бягам от теб Токсичността ти ми идва в повече Исакм да съм глупава и да не знам Нищо повече от това как да дишам Даже знам че не осъзнаваш, че си зъл Злобар, не знаеш какво ни причиняваш Ядосвам се на плиткия ти акъл Понякога ме подлудяваш

 You taste the pain and call it art, But I can see the venom in your heart. Your empathy’s a shadow, thin and cold, It wraps around me, but never holds. Maybe I was just a mirror For the darkness in your chest You never wanted healing You just wanted to feel less You think you’re the storm I can’t survive, But I’ve been dancing in your lies. You read my heart like a diary Just another page of your dark empathy