поезия в полунощ

Шумът е тишина, а тишината шум

Светът е поръсен със захар локум

Потъваш в сън далеч от съня

Носиш се празен в тъмна игра

Ръченица играят на такта на валс

Всеки успех е малък провал

Изгубен в намирането на твоя дял

Тази игра сякаш си я играл

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От дневника: 09.04.2026

 Пътеките, които избирам, не са просто права линия. В повечето случаи дори не са най-светлите. Къде е чарът на това да виждаш крайната цел?  Има нещо магично в това да си постоянно изгубен. В постоянно търсене на причина да продължаваш да правиш, това което правиш. Инак не е ли твърде скучно. Хващаш една права линия, вървиш към края й и какво? Стигаш до края? А после? Хващаш нова права пътека и повтаряш това до живот?  Не мога да си го представя.  Смятам, че единственото нещо което хваща интереса ми и успявам да не изоставя са комплексните, непредвидими неща. Дори с хората постъпвам по същия начин. Успявам ли да разбера някой, той става скучен и безинтересен.  Мога да дам и сравнение с музиката - ако е просто една права семпла мелодия омръзва след 3-то повторение. Мелодията трябва да се смени и разчупи, за да се запиташ какво следва. Обичам да създавам музиката си, по начина, по който избирам пътеките си. Мрачна.  До кога ли ще имам силите да вървя обаче. Т...
Прочетете още

От денвника: 04.03.26

 Агресията поражда агресия. Гневът поражда гняв. Чувствата пораждат чувства.  В един свят на постоянно бързане, тотално сме се самозабравили. Всички сме толкова вглъбени в себе си и собствените си неволи, че всичко около нас губи значение, докато не попречи на нашето "лесно" съществуване. Вместо да се опитваме да видим проблема в дълбочина, хващаме първия "виновен" и изкарваме "настроението" си върху него. Без абсолютно никакво значение за нас, какво може да последва за човека срещу нас. А когато човека срещу нас изрази мнение или намери оправдание за действията си, дори не ни се слуша. Защото нашите мъки и неволи са по-важни. Така работят хората и е тъжно. Приемаме всичко твърде лично, а е нужна една крачка пред носовете ни, за да видим. Но понякога е по-лесно да не виждаме. А още по-тъжното е, че хора като мен се хващат на хорото от гняв, поради чувството за правда. А тя правдата я няма. Не съществува. Което е правилно и морално за мен, не е правилно за ...
Прочетете още

Lyrics: iwiwsty

I cut my edges, made them smooth Still no one wants to hold me I've spent most of my youth In a crowd, feeling lonely In your eyes I could die I wish you were somebody to me I wish I was somebody to you I want to tell you my truth But then you could easily control me In your eyes I could die I wish you were somebody to me I wish I was somebody to you I wish I was somebody to you
Прочетете още