не

От няколко дни съм... Така както ми се случваше преди. Тя е тук. Усещам я във всяка своя клетка, но успявам да я побера в крайната кутийка на главата си. 

Искам да се изтъркалям по ливада с наклон. Искам да танцувам като вещица. Искам да усетя текстурата на всеки предмет около мен. Насъбрана енергия, която потискам, и ще потискам независимо от всичко. Ще изпускам нервите си при най-малките спънки. Ще съм несъгласна с всичко и всеки. Твърде дълго държах. Не мога повече. Искам да умра и да приключи земния ми път. Същевременно искам просто да изчезна от познатото и да бъда непозната и сама. Никой никога няма да ме разбере. И това е ок. Не мога да се обяснявам и оправдавам повече. Не искам. Каквато такава. Искам да си спомня какво е непринудено щастие. Не усмивка защото така било редно при такава ситуация. Щастие и повод за усмивка без съображения. Светът е прекалено чувствителен. Съображенията твърде ограничаващи. Що за приятелства са това. 

Тя е тук. Сутринта стискаше волана твърде силно. Ръцете и не успяваха да застанат мирно. Почти цял ден стискаше юмрук, забивайки нокът в кожата си, за да си припомни че усеща нещо. Търпение не