Педипалпи

Някъде през Април или дори пред късен Март, над спалнята ми, в тъмния ъгъл на прозореца ми се засели паяк. Не от обикновените домашни дългокраки, а едър фуниевиден паяк. Реших, че ще боря фобията си и ще го оставя да си живее, след проверка разбира се, че не е опасен.Научихме се да съжителстваме добре. Той си стоеше кротко във фунийката и ме спасяваше от мухи и комари, а аз внимателно дърпах завесите, за да не нарушавам плътната му паяжина. Около месец след появата му, една сутрин забелязах старата му кожа на средата на паяжината. Не изглеждаше толкова голяма колкото смятах, че е самия паяк. Беше порастнал. Даже направих снимка и я качих в една група за насекоми в социалните мрежи за да ми потвърдят вида, че ми ставаше все по-интересно. 

В началото на миналия месец за втори пъти видях смяна на кожа. Този път наблюдавах процеса по-от рано. Около 3 дни гледах, че Педипалпи не излиза от фунията си. Бях се притеснила и го наблюдавах всеки ден. Един ден видях, че отново мърда и се успокоих, а тогава видях и старата му кожа на входа на фунията. Беше порастнал още повече. Според гпт беше на около годинка вече. 

Стана така, че отидох на почивка за 4 дни и оставих завесите спуснати. Когато се прибрах ми беше интересно какво прави Педипалпи и дръпнах завесата. Той обаче не беше там. 

Няма да лъжа получих мини паник атака и започнах да се оглеждам за порастналия Педипалпи лазещ наоколо. Единствената следа, която беше оставил беше втората му кожа на перваза. Явно е бил мъжки и е тръгнал да си търси половинка. Дано си я намери далеч от апартамента ми. Въпреки, че ми е приятелче все още изпитвам ужас от него и не искам да го виждам да търпи около мен с хиляди мини паячета 😅