Разхвърляни мисли

 Смени се времето и ставам рано. Толкова рано, че в девет съм на стартовата линия да изляза. Искам да изляза да си свърша работата за да след това да се отдам на вкъщистоенето без раздразнението от това, че трябва да излизам. 
Оня ден открих, че съм дебела. Никога не съм била дебела преди. Обичам да ям и съм психически изтощена до праг, който не ми позволява да мърдам в дните в които съм била на работа. Трябва да пренастроя майнсета си, че нещо не работи главата ми, така както ми се иска. Чувствам се физически здрава, освен седмицата преди цикъл. Вчера ръцете ми бяха кашкавал. Въпреки това се справих да нося тежки неща, макар и с известни затруднения. Искам да заякна. При евентуална война, трябва да мога да пребия средностатистически мъж. Въпроса е как да накарам мозъка ми да превключи от изтощение към ентусиазъм. Влизам в зимната депресивна фаза. Усещам го. Всяка малка задача изискваща от мен мислене и мърдане ме изтощават, още преди да съм ги започнала. Това ме прави гневна. Особено ако хората около мен не усещат колко натоварена се чувствам и не съдействат по никакъв начин. Вчера избухнах на работа заради глупост, която просто беше последната капка. Вина има колега, който много се радва като ме види ядосана и сипва по някой тъп коментар за да ме ядоса повече. Къде отиде спокойствието, което бях постигнала преди седмици. Ще обвиня хормоните ми и ще се надявам и този гняв да премине. Междувременно ще се ядосвам на това, че съм много далеч от човекът, който искам да бъда. Има много хляб да изям докато се науча да бъда по-добра. За сега ще трябва да свикна да живея в настоящето.