Из дневника: 03.10.2026

 Поглеждам направо и виждам встрани. Това усещане ме преследва през целия ми живот. Целта пред мен никога не се е променяла. Винаги е била една - щастие. Недостижимо за негативният ми ум.
Опитвам се да следвам идея, която видях в нета. При всяко безпочвено и безмислено ядосване и изливане на негативизъм, който съм могла да си спестя да местя гривната от ръка на ръка. Първата седмица това не промени нищо, освен че се ядосвах повече, защото местех гривната по 5-6 пъти на ден. След това успях два дни да не я местя. След това я свалих при глупав изблик на ярост от безсилие. И тогава сханах. Винаги се ядосвам, когато се чувствам безсилна. Когато нещо не се случи сега и веднага. Когато не мога да го направя сама. Или поне не успявам сега на момента. След няколко глътки въздух обаче се получава. И така мина повече от седмица без да изпадам в това ужасно негативно състояние на духа. 
Сега минаха няколко дни, в които не успях да не се ядосвам. Не успях и да не обвинявам други за нежеланието им да помогнат. Напротив обвинявам ги, че заради тях се налага да се ядосвам. И това ме дразни. Не искам да бъда този негативен, нещастен човек. Правя всичко възможно да не тежа на никой. Опитвам се винаги да помагам на всички. И се оказва, че това винаги е било най-голямата глупост в живота ми. Не е лошо да се опитваш да си добър човек. Лошо е, когато останалите сметнат това за твое задължение, но отсреща не срещаш същото. Защото живея в България. Тук хората се раждат негативни. Ако си усмихнат и позитивен, значи си луд, смотан, утепляк и т.н. Тук всеки се надпреварва да обясни колко по-зле е от събеседника си. Сякаш ще спечелиш награда за най-голям нещастник. 
Аз не искам да съм такъв човек. Искам да съм щастлив и усмихнат човек. Реално нямам причина да не съм. Имам най-страхотния човек до себе си. Имам сравнително нормална за стандартите ни работа. Имам покрив над главата си. Имам какво да ям и успявам да си плащам сметките. Имам милион хобита, които магически успявам да допълвам и подържам през годините. Имам средно послушни животинки, които се радват да ме видят. Имам истински приятели, които магически съм запазила от детските си години. 
Нямам абсолютно никакво основание да съм недоволна от каквото и да било. Жива и здрава съм и най-важните хора за мен също. 
Въпреки това, сякаш ми ни е вродено все нещо да искаме и да сме недоволни, че не можем да го постигнем на момента. Отказвам да повярвам, че трябва да живея с това мислене. 
Четох някъде, че мозъка е просто още един орган, който можем да тренираме ако сме постоянни, в това което искаме да постигнем. 
Смятам, че с последните си опити за самоконтрол над гнева доказвам точно това. Да, понякога позволявам на негативизма да ме погълне, но се случва все по-рядко. Мисля да продължа да опитвам. Рано или късно ще стане. Само трябва да се науча да живея в настоящето, а не в някакъв бъдещ бленуван свят, който никога няма да дойде такъв какъвто ни се вменява в детството. 
Магическите пръчки не съществуват. Магията е в самите нас и търпението да постигаме нещата с постоянство. 

Коментари

Популярни публикации